Притча за невидимата красота

януари 15, 2013 в 1:03 pm (Нещата са живи)

 

 

Сърцето и очите ми не се разбраха.
Спореха за нещо истинско.
Нещо истинско.

Ръцете ми разравят
гроб във нивата.
Нещо истинско.

Нещо истинско.

 

 

Вашият коментар

« Older entries